Връх
Миджур – 2 168 м н.в. е най-високият
връх в Западна Стара планина. През него
минава граничната линия със Сърбия и
до преди двайсетина години беше недостъпен
за туристи, но оттогава интересът към
него нараства непрекъснато. Основен
изходен пункт за изкачването му е село
Горни Лом и хижа „Миджур”. Съветвам
ви, обаче, тръгвайки в тази посока да
отделите 3-4 часа, да посетите Белоградчик
и да се разходите до Белоградчишките
скали – едно от природните чудеса на
България. След това до с. Г. Лом имате
около 30 км. Тук ще получите ключа за
хижата, до която има 7 км хубав път,
преасфалтиран наскоро. Добре е да
пристигнете на хижата по светло, защото
тя все още не е електрифицирана.
Незаависимо от това, в моята класация
за последните 20 години тя заема първо
място по уют и гостоприемство, при
посетени от мен над 50 хижи за това време.
Три пъти съм идвал тук и винаги съм
оставал впечатлен – напълно оборудвана
кухня на разположение на туристите,
светла, просторна, блестяща от чистота
баня с кърпи, сапун и шампоан, камината
– заредена, само да я запалите, домати,
краставици, зеле, лук, моркови и картофи
са на ваше разположение, на масата –
стъкленица с хубава домашна гроздова
ракия. И всичко това срещу 10 лв за нощувка.
Пред вратата на хижата – няколко каси
с бира и безалкохолни напитки: консумирате
колкото искате и плащате на цени на
магазините. Невероятно, нали? /На второ
място в тази класация съм поставил хижа
„Лопово” в Беласица - пак кухня, баня,
зеленчуци, бира и безалкохолни, освен
това и хладилник, зареден с кашкавал,
сирене, масло и траен колбас. Сградата
е видимо амортизирана, но пък нощувката
е само 8 лв./
 |
| Белоградчишките скали |
Друг
вариант за изкачване на вр. Миджур е
през Чипровци, село Мартиново и заслон
Мартиница /1450 м.н.в./. От заслона до върха
се достига само за 2:30-3:00 часа. Тук дори
не ви е нужна маркировка, защото релефа
е много ясно изразен. Тръгвате право
нагоре по Найденски рид и след около
1:40 ч сте на връх Мартинова чука и пирамида
№ 328. От тук вдясно все по граничната
бразда достигате връх Миджур. Заслонът
е без персонал, неуютен, пътят до него
от с. Мартиново е почти непроходим,
затова този вариант се избягва от
туристите.
Препоръчвам
ви след втората нощувка на х. „Миджур”
да посетите Чипровски и Лопушански
манастири. Първият, носещ името на Св.
Иван Рилски се намира на около 6 км от
разклона за Чипровци. Основан през Х
век, в своята история е преживял шести
/!/ опожарявания и разорявания от турските
поробители и шест пъти е възстановяван.
Последната разруха е 1867 год., когато /за
кой ли път!/ всички монаси били посечени.
Сега манастирът, горд със своята история
и с упоритостта на своите възстановители
е тихо и спокойно място. Мраморна плоча
в манастирския двор напомня за героичното
Чипровско въстание, а костите на героите
са съхранени в една ниша в каменната
кула.
На
двайсетина километра от Чипровския се
намира Лопушанският манастир „Св. Йоан
Предтеча”. В годините на турско робство
и той неколкократно е опустошаван и
съграждан наново. Манастирската църква
е внушителна, триабсидна, с пет кубета.
В нея се съхраняват забележителни икони,
рисувани от самоковските братя Станислав
и Никола Доспевски /синове на Димитър
Зограф/. Интерес представлява изящната
резба на олтарния иконостас, както и на
двата странични иконостаса. Неотдавна
в двора на манастира започна градежа
на още една църква, която вероятно вече
е завършена.
 |
| Лопушански манастир |
От
този манастир през село Боровци за
по-малко от час сте в Берковица. От
западния край на града 14 километрово
шосе ви отвежда на хижа Ком – голяма
съвременна сграда , завършена през 1966
година. Разполага със стотина места за
нощуване, голяма столова, предлага се
топла храна. От хижата на следващия
/четвъртия/ ден по много добре маркирана
пътека и без усилия изкачвате връх Ком
/2016 м.н.в./. От този връх започва
720-километровия маршрут на националния
поход „Ком-Емине”-мечта за всеки уверен
в силите си планинар. Неколкократно на
вр Ком се е изкачвал и Иван Вазов, за
това името му остава завинаги свързано
с това на върха. Неслучайно тук е поставен
барелеф на поета и издълбан текста на
неговото стихотворение „На Ком”.
Времето за изкачване на върха и за
връщане е 3:30-4 часа.
Няма
да съжалявате, ако посетите и Клисурския
манастир – четвърти по големина в
България след Рилския, Бачковския и
Троянския. Намира се вдясно от шосето
за Вършец. Наречен е на името на Св. Св.
Кирил и Методий и според летописите е
основан през 1240 год. И той споделя през
годините на турска тирания злощастната
участ на другите манастири от Северозапада.
Най-страшният от всички погроми над
обителта е този от 1862 година, на храмовия
празник, когато в апогея на песнопенията
връхлитат озверелите пълчища на
берковския паша Юсуф бей. Всички богомолци
/над 120 души/ са жестоко насечени, а
монасите – изгорени живи в порутената
и осквернена църква.
 |
| Клисурски манастир |
Днес
църквата въздига бялата си снага на
възвишението в средата на манастирския
двор, а звънът на камбаните се носи
свободно по долината на река Врещица и
отеква в причудливия скален декор над
манастира.
Описаният
маршрут е четиридневен, но може да бъде
редуциран до три или два дни според
интереса ви към посочените обекти.
Приятно
пътуване!
Румен
Узунов
инструктор
по туризъм,
планински
водач
и
председател на
ТД
„Амбарица-21“
